Втората част на Климатичното изследване на ЕИБ за 2022-2023 г. проследява мненията относно изменението на климата в един бързо променящ се свят. Резултатите в този документ отразяват личното поведение на хората и действията, които те предприемат за борба с изменението на климата
- 83 % от българите на възраст 20-29 г. смята, че въздействието на техния бъдещ работодател върху климата е важен критерий при избора им на работа, а за 31 % от тях това е дори основен приоритет
- 56 % подкрепят създаването на бюджетна система, която да отчита потреблението на въглерод и да определи горна граница на най-вредното за климата потребление (мнение на 63 % от хората на възраст под 30 г.).
- 71 % от населението на България заявяват, че са съгласни да плащат повече за храна, която не вреди на климата.
- 77 % от анкетираните в България подкрепят етикетирането на всички храни с цел да се ограничи въздействието върху климата и околната среда.
- 69 % са за по-строги мерки от страна на държавата, които да доведат до промяна в личностното поведение (мнение на 75 % от хората на възраст под 30 г.).
Това са някои от резултатите от последното годишно Климатично изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено през август 2022 г. и публикувано днес. ЕИБ е институцията за финансиране на Европейския съюз и най-големият в света международен кредитор за проекти за действия по отношение на климата.
Личностно поведение и по-строги държавни мерки
Войната в Украйна и нейните последици, в т.ч. повишаването на цените на енергията и инфлацията, увеличиха драстично опасенията за намаляване на покупателната способност. Въпреки това, по-голямата част от анкетираните (т.е. 56 % или 16 процентни пункта под средното ниво за ЕС) споделят убеждението, че личното им поведение би повлияло на извънредното положение, свързано с климата.
В сравнение с мъжете (51 %) и хората над 65 г. възраст (42 %), жените (61 %) и младите хора на възраст под 30 г. (66 %) са най-убедени, че личното им поведение може да окаже влияние.
За мнозина държавата може да изиграе своята роля при насърчаване на промяната в личното поведение. Мнозинството от българите (69 %) подкрепят по-строги мерки от страна на държавата за налагане на промяна в поведението на хората с цел справяне с изменението на климата (75 % от анкетираните на възраст под 30 г. биха приветствали подобни мерки).
Избор на нова работа
Тъй като всяка година на пазара на труда навлизат нови хора, свързаните с климата съображения при избора на работодател стават все по-важни. По-голямата част от населението (74 %) вече твърди, че е важно бъдещият работодател да отдава предимство на устойчивостта. А за 23 % от кандидатите за работа това дори е риоритет. Това мнозинство обхваща целия политически спектър и всички равнища на доходи. Сред хората на възраст от 20 до 29 г. - обикновено такива, които търсят своето първо работно място - над три четвърти (83 %) от тях заявяват, че устойчивостта е важен фактор при техния избор, а почти една трета (31 %) - че тя даже се явява основен приоритет.
Ограничаване на индивидуалното потребление
По-голямата част от анкетираните българи (общо 56 %) казват, че биха подкрепили система за нормиране на въглеродните емисии с определен брой годишни кредити, които да се изразходват за стоки с голям въглероден отпечатък (стоки, които не са от първа необходимост, полети, месо и др.). И докато участниците в анкетата от Гърция са почти на същото мнение (57 %), то едва 47 % от анкетираните в Унгария го подкрепят. За разлика от тях, 62 % от населението в Румъния би приветствало въвеждането на такава система.
Повечето хора на възраст под 30 г. (63%) подкрепят въвеждането на система за нормиране на въглеродните емисии докато в групата на по-възрастните над 65-годишна възраст, само 52 % се изказват в полза на такава мярка.
Етикетиране и ценообразуване на храните
На производството на храни се пада значителен дял от емисиите на парникови газове. За подпомагане на по-устойчивия избор при закупуване на хранителни стоки, 77 % от българите подкрепят етикетирането на всички хранителни продукти с цел да се определи техният отпечатък върху климата. Тази стойност се намира точно по средата между процента, отчетен в Румъния (82 %) и този в Унгария (72 %).
Освен това 71 % от хората в България твърдят, че са склонни да плащат малко повече за храни, които са местно производство и са по-устойчиви (подобно на 71 % в Румъния, но с 19 процентни пункта над отбелязаните 52 % в Унгария). Голяма част от анкетираните, независимо от своите доходи, заявяват готовност да плащат повече за храна (от 68 % от анкетираните със средни доходи до 75 % от анкетираните с по-високи доходи).
Като друг ефективен начин за ограничаване на емисиите на парникови газове може да се разглежда намаляването на потреблението на месо и млечни продукти. Но не са много хората в България (39 %), които биха подкрепили ограничаване на покупката на месо и млечни продукти с цел борба с изменението на климата (с 13 процентни пункта по-малко от анкетираните в Румъния (52 %) и подобно на анкетираните в Унгария (38 %).
По думите на Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ : „Резултатите от Климатично изследване на ЕИБ показват, че българите - особено по-младите поколения - са готови да дадат своя принос в борбата с изменението на климата на ниво отделен индивид. Ние, в качеството ни на Климатичната банка на ЕС, приветстваме този ангажимент. Именно в това се състои нашата роля - да дадем възможност на хората за действия в борбата срещу кризата с климата. Правим това като финансираме екологични услуги като устойчив транспорт, възобновяема енергия и енергийно ефективни сгради. През 2022 г. инвестиции на ЕИБ в България за проекти допринасящи за опазването на околната среда достигнаха 241 млн. евро, което представлява 50 % от общата ни дейност в страната. Чрез нашите финансови и консултантски услуги ще продължим да оказваме подкрепа за проекти и инициативи, които ускоряват зеления преход и търсят новаторски начини, за да допринесат за едно по-добро бъдеще, в което никой не остава пренебрегнат."
За Климатичното изследване на ЕИБ
Европейската инвестиционна банка вече завърши петото годишно Климатично изследване на ЕИБ - задълбочена оценка на общественото мнение относно изменението на климата. Проведено в партньорство с компанията за пазарни изследвания BVA, петото издание на Климатичното изследване на ЕИБ има за цел да допринесе за по-широкото обсъждане на нагласите и очакванията от действията в областта на климата. В изследването, проведено през август 2022 г. участваха над 28 000 анкетирани, което го прави представителна извадка за хора на възраст над 15 г. за всяка от изследваните 30 държави.
За Европейската инвестиционна банка
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е институцията за дългосрочно кредитиране на Европейския съюз и е собственост на страните членки. Групата на ЕИБ прие своята Пътна карта на климатичната банка , с цел да изпълни амбициозната си програма в подкрепа на действия по отношение на климата и инвестиции за екологична устойчивост на стойност 1 трлн. евро до 2030 г. и да предостави над 50 % от финансирането на ЕИБ до 2025 г. за действия по отношение на климата и устойчивостта на околната среда. Като част от пътната карта, от началото на 2021 г. всички нови операции на Групата на ЕИБ бяха съобразени с целите и принципите на Парижкото споразумение.
ЕИБ Глобал е новото специализирано поделение на Групата на ЕИБ, чиято цел е постигане на по-голям ефект от международните партньорства и финансирането на развитието. ЕИБ Глобал е замислен като двигател за мощно и целенасочено партньорство в рамките на Екип Европа съвместно със сродни институции за финансиране на развитието и гражданското общество. ЕИБ Глобал обединява Групата с местните хора, компании и институции с помощта на нашите представителства по света.
За компанията BVA
BVA е фирма за проучване на общественото мнение и консултации, призната за една от най-иновативните фирми за пазарни проучвания в своя бранш. Като специализирана в поведенческия маркетинг, BVA съчетава науката за данните и социалните науки, за да направи данните увлекателни и да им вдъхне живот. BVA е и член на Световната независима мрежа за пазарни проучвания (WIN), глобална мрежа от някои от най-известните компании за пазарни проучвания и проучвания на общественото мнение с над 40 члена.