Повечето хора в България осъзнават необходимостта да пригодят своя начин на живот към последиците от изменението на климата, сочи годишното климатично изследване, възложено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Респондентите поставят изменението на климата на пето място в списъка на предизвикателства за страната, като то се нарежда след политическата нестабилност, издръжката на живота, безработицата и достъпа до здравеопазване. Много от тях са на мнение, че инвестициите за приспособяване сега ще предотвратят ръста на разходите в бъдеще.
Основни констатации
- 96 % от респондентите в България смятат, че е важно страната им да се приспособи към изменението на климата, като 50 % от тях са на мнение, че това следва да е приоритет.
- 89 % одобряват незабавни разходи за приспособяване към климата, за да бъдат избегнати по-високи разходи в бъдеще.
През есента близо два милиона души в Централна Европа бяха засегнати от тежки наводнения. Испания, южна Франция и Италия също пострадаха от наводнения, които взеха много жертви и причиниха сериозни материални щети.
Тази година България бе изправена пред други причинени от климата бедствия като горски пожари и продължителни засушавания през лятото, което бе сред най-горещите в историята.
През последните години опостушителни наводнения, причинени от поройни дъждове отнеха животи и причиниха значителни материални щети в страната. Поредицата от подобни събития очертава уязвимостта на България на фона на все-по тежките последици от изменението на климата и поставя ударението върху спешната необходимост от стратегии за засилена устойчивост и приспособимост.
Зачестяващите все по-тежки природни бедствия са причина за вредни икономически последствия от изменението на климата. Учените предупреждават за растящите разходи от подобни бедствия. Според доклад на Европейската агенция за околна среда[1], понастоящем Европа е континентът с най-бързо повишаващи се температури и се очаква крайните метеорологични явления да зачестят успоредно с повишаването на температурите по света. Влошаващите се условия изправят инфраструктурата пред сериозни предизвикателства и застрашават стабилността на доставките от вода и храна в света, като доказват неотложната необходимост от комплексни стратегии за приспособяване към климата.
„Българите все по-ясно осъзнават необходимостта от приспособяване към последствията от променящия се климат и са готови за действие. Групата на ЕИБ се ангажира да предостави както консултантски услуги, така и финансова подкрепа за укрепване на устойчивостта на България. Като инвестираме сега ние можем да защитим общностите, да предпазим икономиката и да осигурим по-безопасно и по-устойчиво бъдеще за всички,“ заяви вицепрезидентът на ЕИБ Кириакос Какурис.
Днес ЕИБ публикува седмото годишно климатично изследване, което обхваща мнението за изменението на климата на повече от 24 000 анкетирани в целия ЕС и в САЩ. В България в изследването, проведено през август 2024 г., взеха участие 1007 души.
Национален приоритет
Въпреки, че според българските респонденти изменението на климата заема едва пето място в списъка на предизвикателствата, пред които е изправена страната:
- все пак 96 % осъзнават необходимостта от приспособяване към изменението на климата (сходно със средното съотношение в ЕС). По-конкретно, половината (50 %, подобно на средното за ЕС) приемат приспособяването към изменението на климата за приоритет в България през идните години, а 46 % намират това за важно, но не и приоритетно.
Приспособяването към изменението на климата също така се възприема като икономическа възможност и дългосрочна инвестиция за страната:
- 89 % смятат, че приспособяването към климатичните промени изисква инвестиции с цел избягване на по-високи разходи в бъдеще.
- 88 % смятат, че инвестициите за приспособяване към климатичните промени може да спомогне за създаване на работни места и да даде тласък на местната икономика.
Въздействието от изменението на климата и променящия се начин на живот
Българските респонденти отчитат икономическите възможности, които крият мерките за приспособяване към последиците от климатичните промени, а личният им опит от крайните метеорологични явления подсилва нагласата за наложителни действия:
- 94 % (14 пункта над средното за ЕС от 80 %) са били засегнати от поне едно крайно метеорологично явление през изминалите пет години. По-конкретно, 62 % са били засегнати от екстремни горещини и горещи вълни (7 пункта над средното за ЕС), 48 % са били засегнати от горски пожари (27 пункта над средното за ЕС от 21 %) и 45 % са се сблъскали със засушавания (10 пункта над средното за ЕС от 35 %).
Последиците от крайните метеорологични явления са видими и разнообразни.
- 81 % от българските респонденти споменават, че са били пряко засегнати поне веднъж от крайно метеорологично явление (13 пункта над средното за Европа от 68 %). 27 % са имали затруднения при достъпа до питейна вода (15 пункта над средното за ЕС от 12 %), 26 % са претърпели прекъсване на тока или затруднения с енергоснабдяването (6 пункта на средното за ЕС от 20 %), а 25 % са наблюдавали унищожаването на горски или природни обекти в близост до дома (6 пункта над средното за ЕС от 19 %).
Поради всичко това българите осъзнават необходимостта от приспособяване:
- 74 % признават, че ще трябва да променят начина си на живот поради изменението на климата.
- 41 % (6 пункта над средното за ЕС от 35 %) допускат, че ще трябва да се преместят на по-неуязвимо от климатичните промени място, дори на местно ниво (за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления).
- 34 % твърдят, че ще трябва да се преместят в регион или страна с по-ниски температури (6 пункта над средното за ЕС от 28 %).
Приспособяването към климатичните промени в личен план изисква добра осведоменост. Повечето българи (71 %, подобно на средното за ЕС) твърдят, че са осведомени за мерките, които могат да предприемат, за да успеят да приспособят своя дом и начин на живот. В същото време, мнозинството (55 %, сравнено със средното в ЕС от 60 %) не са наясно с обществените субсидии или финансовите стимули, предвидени за подкрепа на подобни усилия.
Приоритети, свързани с мерките за приспособяване
Българските респонденти посочват следните водещи приоритети за приспособяване към климата:
- Засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48 %, 13 пункта над средното за ЕС от 35 %)
- Охлаждане на градовете чрез озеленяване на улиците или създаване на допълнителни зелени пространства (40 %)
- Подобряване на инфраструктурата - например чрез по-добри отводнителни системи, бариери срещу наводнения, укрития при бури или устойчиви електропреносни мрежи (40 %)
По въпроса за това кой трябва да поеме разходите за приспособяване към изменението на климата:
- Почти четирима от десет души (39 %) смятат, че разходите следва да бъдат поети от компаниите и промишлените отрасли, които допринасят най-много за изменението на климата.
- Близо една четвърт (23 %, 9 пункта под средното за ЕС от 32 %) са за равномерно поделяне на разходите между всички.
- 17 % са на мнение, че по-заможните трябва да поемат разходите чрез повишаване на данъците.
По въпроса за това кой трябва да се възползва на първо място от средствата за приспособяване:
- Според 32 % приоритет следва да бъдат възрастните хора
- 29 % (9 пункта под средното за ЕС от 38 %) смятат, че ползите следва да се поделят поравно сред всички
- 26 % смятат, че първо следва да се възползват живеещите във високорискови райони
Въпросът за това кой следва да се възползва от помощите за приспособяване е наднационален приоритет. Мнозинството (54 %, малко под средното в ЕС за 57%) от българите отчитат необходимостта от подкрепа за усилията за приспособяване в света и смятат, че тяхната страна трябва да направи повече за най-уязвимите развиващи се нации, за да се приспособят към задълбочаващите се последици от промените в климата.
Група на ЕИБ
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е институцията за дългосрочно кредитиране на Европейския съюз и е собственост на страните членки. Тя финансира обосновани инвестиции, които допринасят зацелите в политиката на ЕС. Проектите на ЕИБ укрепват конкурентоспособността, стимулират иновациите, насърчават устойчивото развитие, засилват социалното и териториалното сближаване и подкрепят справедливия и бърз преход към неутралност по отношение на климата.
Групата на ЕИБ, която включва също Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), подписа споразумения на обща стойност от 88 млрд. евро за ново финансиране през 2023 г. - от тях 90 % са в Европейския съюз. Очаква се поетите финансови ангажименти да осигурят 320 млрд. евро привлечени средства за инвестиции в 400 000 компании и 5,4 млн. работни места.
Всички проекти, финансирани от Групата на ЕИБ, са съобразени с Парижкото споразумение. Групата на ЕИБ не финансира инвестиции за изкопаеми горива. На път сме да изпълним нашия ангажимент да подкрепим инвестиции на стойност 1 трлн. евро за устойчивост в областта на климата и околната среда през десетилетието до 2030 г., както обещахме в нашата пътна карта на климатичната банка. Повече от половината от годишното финансиране от Групата на ЕИБ е насочено към проекти, които имат пряк принос за смекчаване на изменението на климата, адаптиране и по-здравословна околна среда.
Приблизително около половината от финансирането от ЕИБ в рамките на Европейския съюз е насочено към регионите на сближаване, където доходите на глава от населението са по-ниски. Това подчертава ангажимента на банката да насърчава приобщаващия растеж и преодоляването на различията в жизнения стандарт.
ЕИБ и приспособяването към климата в България
В България Групата на ЕИБ подпомага приспособяването към климата и проекти за смекчаване на последиците от климатичните промени на местно, регионално и национално равнище като влияе пряко на ежедневието на гражданите и компаниите. През 2023 г. Групата на ЕИБ инвестира 238 млн. евро в мерки за климата и проекти за устойчивост на околната среда в страната. Инвестираме в екологосъобразни технологии, които спомагат за енергийната ефективност, устойчивото земеделие и поощряват екологични транспортни решения. Ние сме двигателят за инвестиции в електрическа мобилност и устойчив транспорт в градовете и извън тях. Работим в партньорство с частния сектор, за да подпомогнем разширяването на мрежата за зареждане на електрически превозни средства и обединяваме усилията си с публичния сектор с цел разработване и изпълнение на проекти за обществен транспорт с ниски емисии. Партнираме си с търговски банки и финансови институции, за да осигурим достъп на МСП до нужните финансови средства в подкрепа на инвестиции в енергийна ефективност, иновации, приспособяване към климата и ускоряване на зеления преход.
Климатично изследване на ЕИБ
Днес Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) публикува седмото издание на своето годишно Климатично изследване. От 2018 г. насам и с участието на повече от 24 000 анкетирани, изследването дава подробна информация за нагласите на гражданите в Европейския съюз и в САЩ относно изменението на климата. Тазгодишното изследване бе проведено онлайн (чрез компютър, таблет или мобилен телефон) от BVA Xsight от 6 до 23 август 2024 г. в 27-те страни членки на Европейския съюз и в САЩ. Тук ще намерите допълнителна информация за методологията.
[1] Европа не е подготвена за бързо нарастващите климатични рискове | интернет страница на Европейската агенция за околна среда (europa.eu)