Нашествието на Русия в Украйна превърна декарбонизацията в стратегически императив за Европейския съюз, заявяват върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Жозеп Борел и Вернер Хойер, президент на Европейската инвестиционна банка
От Жозеп Борел и Вернер Хойер
БРЮКСЕЛ — Нашествието на Русия в Украйна принуди Европейския съюз да ускори темпа на политиката си в областта на енергетиката и климата. Тъй като Кремъл все повече използва енергията, за да упражнява политическо влияние, трябва да го лишим от този инструмент, като намалим драстично зависимостта си от вноса на изкопаеми горива от Русия.
Геополитическата обосновка за това се припокрива с неотложната необходимост да се справим с изменението на климата. В последния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно смекчаването на последиците от изменението на климата се подчертава неотложният характер на тази задача. Общите емисии на парникови газове трябва да престанат да се покачват най-късно през 2025 г., ако искаме да избегнем катастрофално повишаване на температурите в глобален мащаб. Освен това преходът към чиста енергия в цялата икономика трябва да бъде управляван внимателно, за да се преодолеят неизбежните социални и икономически последици; това трябва да бъде „справедлив преход“.
ЕС и Европейската инвестиционна банка играят жизненоважна роля в този преход. Инвестициите във възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и иновативни технологии, като например чист водород, са важни инструменти за справяне с агресията на Русия и за оказване на помощ за спасяване на планетата от зависимостта от изкопаемите горива. Всяко евро, изразходвано за енергийния преход у дома, е евро, което не влиза в джоба на една авторитарна власт, водеща агресивна война. Всяко евро, изразходвано за чиста енергия, засилва свободата ни да вземаме собствени решения. Всяко евро, изразходвано, за да помогнем на нашите международни партньори да ускорят стратегиите си за декарбонизация, представлява инвестиция в издръжливостта и борбата с изменението на климата.
От началото на нашествието на Русия на 24 февруари ЕС ускорява плановете си за енергиен преход, за да допринесе за възможно най-скорошното преодоляване на зависимостта на Европа от руския внос на изкопаеми горива. Въпреки че тази промяна няма да се случи от днес за утре, стимулите за нея никога не са били по-големи. Можем да постигнем енергийна независимост чрез подобряване на ефективността, диверсификация на доставките и увеличаване на възобновяемите енергийни източници. Този процес изисква мобилизация на всички равнища — от наднационалните органи до домакинствата и физическите лица.
Необходимо е да направим две важни уговорки. На първо място, търсенето на алтернативни доставчици на природен газ — който има решаващо значение в краткосрочен план — не трябва да ни блокира в нова дългосрочна зависимост, за която се изискват сериозни инвестиции в инфраструктура за изкопаеми горива. Това би било скъпоструващо и катастрофално за нашата планета, а в крайна сметка и ненужно, като се имат предвид наличните възможности, които се характеризират с по-отговорно отношение към климата.
На второ място, не трябва да заменяме един проблем с друг, преминавайки от прекомерна зависимост от изкопаеми горива към прекомерна зависимост от суровини, необходими за екологичния преход. Тези ресурси са силно концентрирани едва в няколко държави, не всички от които споделят същите ценности и интереси като ЕС. Укрепването на стратегическата автономия и издръжливост на ЕС трябва да остане основна цел на прехода.
Европа не може да постигне това сама. Спечелването на битката срещу изменението на климата и противопоставянето на руската агресия са глобални предизвикателства, изискващи глобален отговор. Войната на руския президент Владимир Путин укрепи стратегическата обосновка за всички държави да намалят своя внос на изкопаеми горива и да инвестират по-усилено в благоприятни за климата енергийни решения.
Ето защо ЕС участва активно в дипломацията по въпросите на климата. Искаме да насърчим другите да бъдат по-амбициозни по отношение на климата и сме заделили значителни ресурси за работа с държавите партньори, така че те също да могат да преминат към икономика, която е издръжлива и неутрална по отношение на климата. Чрез Европейския зелен пакт и новата инициатива на ЕС Глобален портал (Global Gateway) институциите на ЕС и държавите членки мобилизират инвестиции в размер до 300 милиарда евро (325 милиарда щатски долара) в екологосъобразна и цифрова инфраструктура за справяне с кризи в областта на климата, биологичното разнообразие и енергетиката.
Освен това ЕИБ пое ангажимент да окаже подкрепа в размер на 1 трилион евро за инвестиции в действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда до 2030 г. Чрез новото си направление за развитие — ЕИБ Глобал — банката работи с партньори по света за мобилизиране на финансиране за проекти за енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и електроенергийни мрежи.
Като част от съвместните усилия на ЕС в рамките на „Екип Европа“, подкрепата на ЕИБ за бъдеще с чиста енергия варира от инвестиции в слънчева енергия в Сенегал до финансиране на детски градини с по-висока енергийна ефективност в Армения. Банката също така спомогна за изграждане на „партньорство за справедлив енергиен преход“ с Южна Африка; предостави подкрепа за Международния соларен алианс със седалище в Индия, който подкрепя развитието на слънчевата енергия в 105 тропически държави; и подпомогна проект за интегрирана схема за управление на водите и предотвратяване на наводнения в Аржентина.
ЕС е готов да подкрепи световната общност да прекрати своята зависимост от изкопаеми горива. Войната на Русия срещу Украйна не е причина за забавяне на инвестициите в действия в областта на климата. Тъкмо обратното, по-значителните зелени инвестиции ще ни дадат по-голяма стратегическа автономия. Декарбонизацията се превърна в геополитически императив. Призоваваме нашите глобални партньори в управлението и международните финансови институции да се присъединят към нас за ускоряване на финансирането за чиста енергия. В стремежа си към неутралност по отношение на климата можем да постигнем и енергийна сигурност.