По-бедните и по-уязвимите региони в процес на сближаване в Европа са сред най-тежко засегнатите от кризата, свързана с повишените разходи за издръжка на живота, предизвикана от високите енергийни цени и войната в Украйна. Направените от нас инвестиции за овладяване на надвисналата криза трябва да са съобразени с дългосрочния преход към безвъглеродно бъдеще с независима енергетика.
По своята същност кризата с разходите за издръжка на живота представлява енергийна криза, умишлено създадена от Русия, чиято цел е отслабване на европейското единство и ценностите, които подкрепяме в Украйна. Това действително изправя Европа пред нови социални и регионални предизвикателства. На този фон все по-отчетливо се откроява значението на инвестициите на ЕС в по-бедните и по-уязвимите региони и общности в Европа, които им помагат да се приспособят към променящия се свят. Направените от нас инвестиции за овладяване на надвисналата криза трябва да са съобразени с дългосрочния преход към безвъглеродно бъдеще с независима енергетика.
Според нашите икономисти, чийто годишен инвестиционен доклад бе публикуван на 28 февруари, скокът на цените на енергията и на храните, предизвикан от руското нашествие, може да постави около 11 милиона европейски граждани под линията на бедността. Въпреки че увеличаващите се всекидневни разходи понижават стандарта на живота на всички в Европа, някои групи са по-уязвими от останалите. Помислете за домакинствата, в които живеят по-бедните, по-младите и по-неквалифицираните, чиито приходи бяха сериозно засегнати от пандемията и се налага да дават по-голям дял от своите доходи за храна и енергия. За страните с по-висока инфлация и по-изразено неравенство като тези в Централна и Източна Европа, по-конкретно прибалтийските държави, е по-вероятно да отбележат по-висок ръст на бедността.
Отражението в различните европейски региони ще зависи от структурния състав, устойчивостта и приспособимостта на техните икономики, както и от близостта им до Украйна. Този конфликт подлага на най-голям натиск страните, разположени в най-източната част на Европа, с най-висока безработица и най-зависимите от енергоемката промишленост.
Пред лицето на предизвикателствата на променящия се свят, най-силният коз на Европа е нейното единство. Но това единство не е даденост. За да може то да бъде съхранено и поддържано, Европа трябва да продължи да инвестира в сближаването.
Политиката за сближаване на Европейския съюз — политиката на инвестиции в в икономически по-слабите региони за повишаване на жизнения им стандарт — винаги е била най-отчетливия израз на европейската солидарност и взаимозависимост. Тя бе основен двигател за икономическата конвергенция и растеж в Централна и Източна Европа, както и мощен източник на подкрепа по време на кризи. Политиката на сближаване бе сред първите механизми, използвани от Европейския съюз, в стремежа към ограничаване на икономическите последици от пандемията от КОВИД-19. Програмата „Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа" спомогна за преодоляване на някои краткосрочни последици от войната в Украйна.
В текущия дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. са предвидени 244 млрд. евро за социално и регионално сближаване, благодарение на Кохезионния фонд. Наред с това, от инвестициите по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост за периода 2021-2026 г., 193 млрд. евро са заделени за за социално и териториално сближаване. Страните в Централна и Източна Европа, които са най-засегнати от кризата с издръжката на живота, ще бъдат най-големите бенефициери по отношение на техния БВП.
През 2021 г. Европейската инвестиционна банка възприе по-мащабен, по-смел и по-целенасочен подход по отношение на сближаването. В следствие на това банката на ЕС ще увеличи подкрепата за най-слабите региони в Европа, като в същото време ще насочи половината от кредитите си за действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда. България, която е един от най-големите бенефициери по политиката на сближаване в Европа, ще бъде особено облагодетелствана от този нов подход.
Инвестициите в мерки за климата и екологична устойчивост са от особено значение за по-слабо развитите региони в процес на сближаване, както и за онези, които изпитват затруднения поради растящите цени на енергията — за да отопляват своите домове, да зареждат своите автомобили или да осигурят енергия за техните предприятия.
За да преодолеем едновременно предизвикателствата в регионите на сближаване и проблемите, свързани с енергийната криза, ще трябва да приоритизираме инвестициите, за да изпълним и двете цели. Така например инвестициите в чиста енергия, чист транспорт и енергийна ефективност могат да дадат тласък на регионалните икономики и в същото време да намалят въглеродните емисии и да укрепят енергийната независимост на Европа.
В съюз като нашия е жизнено важно да има открит дебат за намиране на най-добрите решения. Именно по тази причина Европейската инвестиционна банка ще проведе Форум на Групата на ЕИБ на 27-28 февруари в Люксембург с участието на водещи експерти и служители, отговорни за разработването на политики. Убедена съм, че инвестициите в сближаването на Европа чрез подпомагане на „зеления“ и цифровия преход в най-засегнатите региони ще осигурят на страни като България стратегия, която да ги направи по-силни, по-екологични и по-подготвени за бъдещето.
